Филипинските бойни изкуства

През последните 20-30 години голяма популярност в световен мащаб получиха Филипинските бойни изкуства известни под имената Кали/Арнис/Ескрима. Първото е старото наименование за работа с ножове и остриета на островите, Арнис означава „бронирана ръка”, а Ескрима е просто  фехтовка от испански език. Всъщност става въпрос за комплексни бойни изкуства концентрирани главно за работа с хладни оръжия и наброяващи около 50-60 основни стила. Смело може да се каже, че Кали/Ескрима е синтетично бойно изкуство извлякло есенцията на старите филипински системи за бой, старо-испанската фехтовална школа, индийски и китайски бойни изкуства (Каларипаят и Кунг-Фу/Кън-Тао), а също и бойни изкуства от архипелага на Индонезия и Малайзия (Пенчак-Силат и Бер-Силат). 

Кое прави Кали/Ескрима ефикасно бойно изкуство? На първо място това е изчистената и стилизирана техника, без излишни движения и сложни и непрактични форми и използването на оръжия. За разлика от повечето традиционни бойни изкуства в Кали/Ескрима липсват строги ритуали и шаблонни форми на работа, което улеснява практиката. Техниките на Кали/Ескрима са съсредоточени главно в работата с партньор и са насочени към чисто практически действия и резултати. Философията доколкото я има е преди всичко философия на оцеляването: наричана от някои „култура на острието” или „култура на ножа”.  

  Повечето от стиловете на Кали/Арнис/Ескрима използват т.нар. „система на ъглите” или „номериране на атаките”, която до голяма степен е свързана и европейската фехтовка (испанската школа), и особено работата с шпага и дага (меч и кинжал и тежка рапира), разбира се със своите специфики. Като не трябва да забравяме, че тези средновековни системи за фехтовка са били поставени на научни принципи и правила извлечени от практиката. Обикновено се използват стандартните 12 типа атаки (12 типа ъгли) или съкратения им вариант на 5 типа атаки, без значение за какво оръжие става въпрос (палки, остриета или ножове). Тук трябва да отбележим, че повечето оръжия използвани в Кали/Ескрима са по-къси в сравнение с европейските им еквиваленти (от типа на меч, шпага или тежка рапира). В практиката се използва и т.нар. „жива ръка” – т.е. активното използване на свободната от оръжието ръка за подпомагане, отбиване, париране, захвати, удари и отнемане на оръжието.